или какво да очакваме от новата стратегия за българите в чужбина

Атанас Чобанов*

Ако вярвате на рекламата, която прави Станишев сред българите в САЩ, на държавата и е домиляло за гражданите и в чужбина. Ще се създаде специален фонд с парите на данъкоплатците, който да подкрепя техни инициативи и проекти в културната и образователната сфера. Ще "връщат" специалисти с трудови борси, предлагащи атрактивни позиции в България.

Всичко това фигурира в новата стратегия за българите в чужбина, за която медиите гърмят от два месеца. Tя е изготвена, твърдят официалните комюникета, с участието на организации на българи от чужбина. Кои са тези организации, кого представляват и с какво се занимават никой не разбра.

От прочита на стратегията става ясно, че въпросните организации и българските експерти-стратези познават слабо проблемите, които вълнуват българските граждани зад граница. А те са добре известни и редовно се отразяват в българските медии в чужбина: рекетьорско законодателство, безумна бюрокрация и срокове за получаване на български документи, високи цени на консулските услуги, ниска култура на обслужване от страна на служителите в консулствата.

Тези проблеми ще почакат. Реверансите на българските управници към българите в чужбина започват и свършват с предизборните периоди. Хубав пример за това е сайтът www.bulgaria.bg, който бе създаден по инициатива на кабинета на бившия външен министър Соломон Паси преди изборите през 2005 г.. За сайта бяха дадени 300000 лв (така поне се похвали самият Паси), и на него можехте да намерите същата информация като на страницата на Външно за адресите и работното време на посолствата ни в чужбина. Можехте, защото сайтът мистериозно изчезна и сега този адрес сочи към страницата на Министерството на Външните Работи. Така 300000 лева на данъкоплатците се превърнаха в едно име на домейн!

Предричам подобен финал за актуалната стратегия. В ная има куп хубави, но мъгляви пожелания. По болните въпроси за българите в чужбина - нищо. За сметка на това са предвидени съвсем конкретни харчове. Ефектът от последните не е много ясен, освен за кохортата чиновници, която ще ги администрира. Защото фондовете, трудовите борси и други благини, предназначени за българите, работещи в Европа, САЩ и други страни няма как да се осъществят без директори, управителни съвети и приближени фирми, които да усвоят обществените поръчки за софтуер и хардуер.

Не видяхме допитване до българските граждани в чужбина за това как предпочитат държавата да им подава мед и масло. Може би защото социалистите на власт си спомнят за мантрата на Маркс: "битието определя съзнанието" и знаят, че популистките балкански номера не минават пред поевропейчените и поамериканчени българи. Рискувам да формулирам отговора по следния начин: държавата първо да си прибере досадното жило. По-долу давам няколко примера, които читателите от чужбина вероятно ще припознаят и прецизират.

Данъчен рекет: Години наред българската държава, включително при сегашното правителство, се опитваше да ужили българите в чужбина със стотици левове за здравни осигуровки. Обещанията на Масларова и Станишев да се намесят със законодателна инициатива така си и останаха обещания. Намеси се опозицията, а българите в чужбина "убедиха" депутатите от тройната коалиция да я подкрепят като им задръстиха телефоните с гневни СМС-и. За сметка на това данъчните продължават да щавят с двоен данък моряците, които работят под чужд флаг. И изобщо всеки повод да се поостриже "влакнодайния и маслодаен" българин от чужбина е добре дошъл.

Цени в консулствата: Идвате да речем от провинцията в столицата за елементарна услуга в българското консулство - нотариална заверка на пълномощно. Предлагат ви я срещу 30 евро за 10 дни, или за 60 евро веднага. Какво избирате? Сроковете на т.нар. "услуги" за издаване на документи за самоличност няма да коментирам. Само ще спомена, че ви продават с 200% надценка формуляри за заявления за паспорт, които по принцип трябва да са безплатни.

Печален повод: Преди месец в една европейска страна почина детенце, дошло с родителите си на лечение. Българското консулство там свърши акуратно административната работа за репатрирането (има и добри примери, няма спор). Но питате ли откъде нещастните родители взеха пари за транспорт? От пожертвования и дарения, от частни фирми и асоциации, ето от къде. А би било добре да има фонд, от който държавата да отпуска експресен безлихвен заем за такива екстремни случаи. За такъв фонд българите в чужбина ще гласуват с две ръце и ще сложат нещо в него. Може и на принципа на застраховката да е. Може и заем с лихва да е, но да се решава проблема тук и сега, както правят американските легации за своите граждани.

Радостен повод: Ражда ви се дете. Искате да го направите български гражданин. В посолството ви посреща намусен чиновник, който пита с досада "Ми то кво доказва, че детето е българин?" Съжалявате, че българската Конституция не е с размерите на Лисабонския договор, за да му я ударите в челото. Задоволявате се да размахате паспорта и да го посъветвате с няколко цитата от основния закон. Издават ви "бебешки пасаван", но той е само началото на епопеята, която задължително минава през България. За там си предвидете поне месец отпуск, защото ще ви връщат за легализация на преводи. След като съберете и подадете всички документи, чакате 10-15 дни за да "въведат ЕГН-то в компютъра". Чак след това можете да извадите паспорт на рожбата. А без паспорт или без друго гражданство, придружено със съответния документ, детето няма да го пуснат да излезе от страната. Може би затова самолетите са пълни с деца българофони без български паспорти?

Избори: Провеждат се в събота, когато много хора са на работа. Няма дистанционен вот, по пощата, няма електронно гласуване. Няма и изборни секции, ако не са се регистрирали достатъчно граждани. Активната регистрация за изборите вече е факт за българите в чужбина. Отписването от България обаче не е. Лично аз проверих на сайта на ГРАО през 2005 г и въпреки, че се бях записал да гласувам в Париж, не бях отписан от избирателната си секция в България. Колко му е някой от избирателната комисия да ми тури парафа като на гласувал там. И така да отчетат 500000 души мъртви души или по-скоро живи, но на две места.

Решение на повечето въпроси има. Като начало трябва да се премахне задължителният постоянен адрес в Бъглария и всеки да може да получава административни услуги по настоящ адрес. Било то в Австралия, било то в Аврен. Скъпо било? Ще си платим! Не щем безплатен обяд от държавата, защото не се знае колко ще ни струват после илачите и хигиеничната хартия.

Най-добре е да се използва електронна комуникация. Но ако не може без хартиен носител нека всеки, който е в чужбина да си плаща извънредните пощенски разходи за обслужването на дистанцията. Тази дейност спокойно може да се извършва и от частен пощенски оператор. Във всички случаи ще ви излезе по-евтино отколкото да ви пратят важно писмо на адрес в България, на който никой не живее.

Като стана дума за пари - намират се хора, които надават вой, че българите в чужбина не трябвало да гласуват, защото не плащали данъци в България. Как така щели те да решават кой да управлява! Моля, моля, това не е аргумент. Погледнете цифрите за това колко милиарда идват от тях в страната. Умножете ги по две и даже по три, защото това са официални цифри (преводи по банков път). А сега приспаднете 20% ДДС, което отива в бюджета и оттам в бюджетния излишък. Няма да сте далеч от цялата сума на излишъка.

Да не говорим, че ако искаме уредена и правова държава трябва за период от 20 години да се забрани на всички българи да се кандидатират и да гласуват, като тази привилегия бъде запазена само за... швейцарците, и за някои скандинавски народи.

Така че с данъците сме изрядни. И си пазим българското. Спор няма, добре ще е да се подкрепят българските училища в чужбина, поне с учебници, но това спокойно може да стане през бюджета на Външно министерство. Външно поне си има хората по места, дори и да не са много стока.

Ако се направи специален фонд с отделна администрация, първата му инвестиция ще е в много и продължителни пътувания на отговорниците на фонда по света. Да се запознаят на място с нуждите и проблемите на общностите, да координират, да съгласуват...

Знаем как стават тези неща от печалния опит с един друг фонд за чужбина: този за лечение на деца. На сайта www.save-darina.org можете да прочетете колко дни чакат децата за отпускане на средства. Добре, че родителите се мобилизират за събиране на частни дарения, иначе чакането на финансиране от фонда може да се окаже по-дълго от живота на болните дечица. А средствата не се усвояват докрай.

По-пресен, но също печален е опитът с европейските фондове. Ако правителството все пак реши да налива пари във фонд за българите в чужбина и да ги разпределя на проектен принцип, ще е нужен нещо като емигрантски ОЛАФ и специален софтуер за контрол.

Иначе за българите в чужбина няма да остане дори лесно запомнящо се име на домейн.

* Авторът е секретар на Съюз на Българите по Света Бъдеще