Интервю с Гергана Грънчарова по повод посещението на Сергей Станишев във Франция и срещата му с Никола Саркози

Александър Градинаров

1.Каква ще бъде вашата роля, Гергана Грънчарова, в тази мисия на премиера? Кое слабото място във френската дипломатическа „защита”, където вашият чар ще направи „пробив”?

Предпочитам да  редактирам въпроса Ви и да говоря за работа, не за роля. Франция пое председателството на Европейския съюз, а българският премиер е първият европейски правителствен шеф, с когото президентът Саркози се среща след поемането от Франция на председателството на Европейския съюз. Надявам се това да е добър знак.  Като министър по европейските въпроси предполагам, че съм част от делегацията именно заради френското председателство. Важно за нас е, че ще бъде подписано двустранното споразумение за стратегическо партньорство.  Иначе най-добрите пробиви с дългосрочен ефект ги прави чарът на добрата работа, привързаността към целите, постоянството на мотивацията, наличието на визия как по най-късия път да стигнеш до оптималния резултат…Такива неща. Личният чар може да добави стойност само ако целта наистина е висока, другото е приятна част от пейзажа.

Без колебание отговарям с “да”.  Добър шанс е, че в трудния момент след ирландското “не” на референдума, председателския стол се заема от страна-основател на Съюза, за 12 път Франция застава начело. Програмата е свръхамбициозна, всичките 4 водещи теми са общностно значими – енергетика и климат, отбрана, миграция, селскостопанска политика. Имаме съвпадение на голяма част от целите.

3. Кои са пунктовете по които Франция и България ще подпишат споразумение? Каква ще бъде изгодата ни от това? Какво можем да искаме в повече, което французите биха били склонни да ни откажат? Какъв ще бъде бонусът на нашата евентуална бъдеща лоялност?

Мисля си, че лоялността е състояние, не действие. Лоялността е качество също така, качествата са от добрата страна на монетата. Що се отнася до споразумението, то не е покана за танц с неясни импровизации от страна на партньора. Обратното – идеята за това споразумение дойде от президента Саркози при посещението му в България миналата година. Целта – традиционно добрите двустранни отношения да бъдат систематизирани по приоритети, за да капитализираме по-бърз резултат – повече френски инвестиции в България, общи инициативи в областта на отбраната, имиграцията, съвместни научни проекти. И политическо партньорство в работния смисъл на думата – координиране в аванс на позиции за европейските съвети, аргументиране в аванс на подкрепа за една или друга политическа инициатива.

4. Готови ли са българските управляващи да извлекат опит от действията на френския президент.

Надявам се. Ще отговоря лично – симпатизирам на френския президент за амбицията, смелостта, за характера да говори на висок глас. Лидерството в политиката е нещо, от което винаги трябва да се учиш.

5. Разрив с (комунистическото минало) – респективно идеологическа апология на капитализма, който ще спаси България. Никой български политик не говори за това. Ще бъде ли Гергана Грънчарова първата?

Притеснявам се – като погледна в почти 20-те години преход в България, че разривът с комунистическото минало май ще трае почти толкова, колкото и самият комунизъм. Не е най-добрата карта, която може да извадиш от колодата. Аз съм от младото поколение в политиката, изрази като “идеологическа апология” никак не ме зареждат. Обичам прагматизма в политиката и изобщо – почваш нещо и непрекъснато го развиваш, правиш резултат. Видим. Ако го съчетаеш с почтеност, това е най-доброто. С респект към раните на много българи от епохата на тоталитаризма ще кажа, че нито една теоретична самозабрава не подменя реалните неща от живота. Член сме на Европейския съюз, да положим усилие да вземем най-добрите европейски практики и да ги “внесем” в живота си. Просто е.

6. Повече пари, но срещу повече работа! Кога най-после българските управляващи публично ще заявят, че за да се подобри стандарта на българите, те трябва да работят повече, а да крадат по-малко.

Няма да намерите политик, който на глас да отрече, че повече работа и да не се краде е пътят с голямо “п”. Никога обаче не сумирам българите, не ги обобщавам. Всяка еднократна реч по въпроса ще е луксозно бягство от въпроса. Трябва да си признаем, че по отношение на такива явления като коруция, сива икономика, недостатъчен професионализъм, отлагане на реформи- всички те крадат от качеството на живота ни – та па отношение на тях не сме достатъчно решителни и достатъчно резултатни.

7. Френският бизнес присъства слабо в България поради криминалната и коруптивна несигурност в страната. Какви гаранции ще даде Станишев на Саркози, за да стимулира френски инвестиции?

Франция е на 6-то място в нашите търговски отношения със страните-членки на ЕС, убедена съм, че това не отговаря на потенциала на отношенията ни. Едва 15-то място сред чуждестранните инвеститори у нас е за Франция, а България е сред европейските шампиони по привличане на преки чужди инвестиции. 30 големи френски компании участваха през април в българо-френския бизнес-форум, организиран от Медеф Интернешънъл, надявам се, че след “Сосиете женерал”, “Бриколаж”, “Симент Франсез”, “Данон”, “Алстом пауър” и “Юрокоптер” още големи френски компании ще потърсят българска дестинация на плановете си за развитие.

8. Очаква се критичен доклад на Европейската комиси за България. След спиране на европомощите за България и след ескплозиите в Челопечене, не е ли златна възможността да апелираме към Франция да ни заеме висши административни кадри, които до внесат ред в родния хаос? Френски министри в България, как гледате на подобна възможност? Ще използувате ли личните си контакти, за да убедите своите западни колега да дойдат да ни помогнат?

Вижте, вносът винаги е внос. Да внесеш администрация е моментно решение, най-доброто е да изградиш администрация, заемайки добър опит и добри практики. Можем да го направим, това е уникалната възможност на европейското членство. Сигурно отстрани нещата в България могат и да се нарекат “роден хаос”, но българите живеем всеки Божи ден тук и е страшно важно не да си купим един диамант, който с времето ще качва цената си наистина, а да изградим такава среда за постъпателен живот, че да си купуваш диаманти да е само въпрос на лично предпочитание. Разбирате ме какво искам да кажа.

9. Никола Саркози показа на света как можат да се ангажират политически противници, за да се използува по-пълно потенциалът на нацията, за нейното тържество. Как виждате подобна възможност в Българския политически небосклон?

Не сте забравили, че управляващата коалиция в България в момента е съчинена от социалисти и либерали, които никога не са били в един отбор на избори. Аз самата произхождам от либерална формация и ми идва малко в повече да говоря за политически “противник”. Пак ще кажа – залагам на прагматичността в политиката. Както във всяка сфера, в нея също има по-добри професионалисти, не просто по добре наизустени идеологеми.

10. За да се продава добре България и в частност във Франция, е необходима реклама. България дава 10 пъти по-малко пари за реклама от Гърция например и печели 10 пъти по-малко репективно. При такава проста сметка, готова ли е държавата да използува емигрантските медии, за да подобри имиджа си на запад? При последното ни интервю отказахте да бъдете „икона” на българския имидж, какво мислите днес по този въпрос?

Никоя личност самостоятелно не може да подмени имиджа на цяла държава. Не и в 21 век. Убедена съм, че имиджът на една държава се прави от колективното самочувствие на всички хора в нея. Ние нямаме достатъчно високо самочувствие, казвам го с горчивина. Ако използвам думите на Жак Сегела, винаги ще има различни хора, които ще изберат различно между топлите чувства и топлата супа. Не знам дали държавата ни скоро ще може да отдели повече средства за реклама, не мога да отговоря еднолично дали държавата ще използва емигрантските медии за да подобри имиджа си. Лично ще кажа, че за мен е удоволствие и шанс да бъда Ваш събеседник.