Атанас Чобанов

"Да се оформи като опит за бягство..." нарежда с равен глас на подчинените си милиционер-садист, след като пред тях е застрелял човек от упор. Това е само една от потресаващите сцени с които изобилства руският филм "Груз 200" - вледеняващ документ за произвола на властта и пагона в края на съветската епоха.

Днес част от милиционерите-садисти са на служба в мафията. Друга част са в демократичните, уж, правоохранителни институции. Но методите им не са се променили съществено от времената, когато убийствата на дисиденти "се оформяха" като остро респираторно заболяване.

Днес Европейският съюз настоятелно иска от България да се разкрие поне едно от над сто поръчкови убийства, затова не е политкоректно да се оформят нови случаи като "опит за бягство" или "при съпротива". Ще се размирише и ще ни осъдят в Страсбург. Справка - случаят "Чората". Къде по-елегантно е да се оформи като самоубийство.

Само че оформянето е деликатна работа, която като в театъра изисква време, репетиции и грижа към детайлите, за да се получи правдив мизансцен. Не става през куп за грош. Спомняте ли си как беше оформен главният архивар на ДС? Докато го дооформяха, медиите взеха че научиха предсрочно. Не по тяхна инициатива, а като в доброто старо време, от българската програма на ББС (или това, което е останало от нея). Дигна се шум, възникнаха купища въпроси към оформителите, които едно по-щателно оформяне би могло да спести.

Пошумя се и отмина. Интересът към оформянето по нашенски не може да се мери с вниманието към великите задунайски оформители. Те тръгнат ли да оформят... мобилизират се светила на медицината да лекуват оформените и се раздрънкват гайгеровите броячи из цяла Европа.

Онзи ден родните оформители отново бяха спешени по тревога. Трябваше за един ден, експресно да отхвърлят две задачи. Е, може ли да се работи качествено под такъв натиск? Не може, естествено.

Не отмина още учудването на публиката как така професор патоанатом се беси на публично място, вместо да се усамоти като истински самоубиец и дойде нова вест: застрелял се е примерен мюсюлманин, жизнерадостен баща на три деца. Дясната ръка на Доган, деснякът Ахмет Емин се гръмнал отляво с пистолет, който би трябвало да е оставил на входа на строго охранявана сграда.

В суетата забравиха да оформят предсмъртното писмо на Емин, та се наложи да го "открият" по-късно, след като пресата се зачуди от липсата му.

За предсмъртното писмо на професора оформителите забравиха напълно. То не е едно, не са две, пък и нали пресата не се е чудила защо липсва? Тя остана доволна от разкритието, че Раданов сам бил купил въжето, с което се бил обесил. Какво тук значат някакви си синини по главата му констатирани от негови колеги по професия?

Та мисълта ми е: по-полека, без натиск, не стават нещата аламинут, както го е отбелязал още Чудомир. Оформят се някак, но за срам и позор.  Ако постановката е за сцена, то тя е по-скоро за Сатиричния.

А иначе, да прости Господ покойния проф. Раданов и Аллах да приеме душата на господин Емин, макар че в предсмъртното си писмо примерният мюсюлманин е игнорирал и Всевишния, и пророкът му, но не е забравил да се обърне към шефа си Доган.