Александър Градинаров

20 години изискват равносметка.  Колкото да ни боли. Налага се да я направим.

В 1989 година, бяхме готови да гласуваме дори за дресирани маймуни стига да не са комунисти. От тогава наистина много дресирани маймуни дефилираха в редиците на СДС. Като помисля само какви човешки отрепки, какви хванати от кол и въже същества бяха избирани за народни представители, за кметове и за какви ли още не, от листите на СДС. След един или два мандата, тези случайни хора изчезнаха завинаги от политическия небосклон. Министри, за които повече нищо не чухме потънаха в небитието с нашите пари и надежди. В продължение на 20 години, всички ние, които вярвахме искрено в Синята идея, надявахме се тя да възтържествува. Но след 8 години опозиция, ние сме свидетели на пореден цирк в тази псевдо партия, която не може повече да олицетворява нито дясното пространство, нито синята идея. Защо ли? Много просто.

За да се построи капиталистическа система, трябват капитали и капиталисти, които ги притежават. Къде са капиталистите в СДС? Няма ги! Тази партия, която се нарича „дясна” няма нищо общо с такава. Нейните членове са нереализирани чиновници. Битието определя съзнанието, нали? Или мислите, че членовете на тази партия са движени от идеи и принципи на саможертва, от готовност да хвърлят времето и енергията си в духовния капитал на нацията, за да я спасят. От СДС дъха на закостенялост почти толкова колкото от ДСБ. СДС е като едно оглупяло братче на все по-сенилното ДСБ. Тези хора нямат пари, те нямат нови идеи, те нямат нови хора! За какъв дявол да гласуваме за тях? Само да си правим политическа гаргара със спомените си отпреди 20 години?

В продължение на 20 години, ние търпяхме и стискахме зъби с надежда СДС да потърси нов човешки ресурс. Днес за съжаление СДС не е алтернатива, СДС е нищо. СДС ме кара да се срамувам, че съм си губил времето и енергията да ги подкрепям още от самото начало. Или мислите че селяндури като Желю Желев, който фъфлеше като Тодор Живков, характериелни като Филип Димитров, който сдаде властта без причина и мегаломани като Костов, който допусна Царя разбие двупартийната система, мислите ли, че те са ни били много приятни. Понасяхме ги и мълчахме, с надеждата да постигнат нещо. Но те постигнаха нищо.

Настоящата агония на синята коалиция пред очите на всички за пореден път показва, че нейните ръководители не са готови да управляват. Те изобщо не се борят за власт, тяхната единствена мечта е да се озоват отново в парламента на топло за още 4-ри години. Помогнете им да се почувстват свободни от всякакъв ангажимент да ни представляват. Само вън от парламента, тези които имат още кураж да се борят за своите принципи, а не за подхвърлени огризки, ще продължат борбата.

Днес СДС олицетворява само една мъртва мечта. Защо да допираме зомбито на нашите съкровени, но неосъществени желания. Погребете ги, хвърлете ги в Ада, ако изобщо искате да ги възкресите някога. Липсата на дясно пространство трябва да бъде доведено до своя естествен абсурд. Само унищожаване на настоящето псевдо дясно може да доведе до създаване на истинска десница в България. От политическия вакуум ще се роди нова политическа сила. Но няма нищо по-лошо да наливаме енергия в мъртъвци. Днес СДС е по-лошо от мъртвец. Колкото и да ни е мъчно за нашите свидни мъртъвци, по-добре е да ги оставим да лежат в гробищата.

Синият цвят е цвят на благородството. За да живее в сърцата ни синята идея, нейният немощен носител СДС трябва да бъде принесен в жертва върху олтара на бъдещето. Заколете нещатното старо животно СДС и прекратете неговите и своите мъки. И когато почувствате ритуалната кръв по ръцете си, ще почувствате удовлетворение, че сте пратили по дяволите своето старо аз. И само така ще погледнете с нови очи в бъдещето, там където светлината и сянката отдавна са разменили местата си. Повече светлина, това ни трябва!

Надеждите са губене на време. Затова стига! Защо да хабим думи. Двадесет години са достатъчни. Времето на СДС изтече, нашето тече! Жребият е хвърлен.

Погребете СДС и се изпикайте на гроба му. Може и да ви олекне!