Александър Градинаров

Ако погледнем събитията в България от камбанарията на политическите процеси във Франция през последните няколко години, веднага ще забележим прилики, които ще задържат вниманието ни.

Успехът на десните във Франция се дължи на Никола Саркози, неуспехът на десните в България се дължи на Иван Костов. Саркози обедини всички десни партии, Костов разедини българските такива.

Съвсем естествено е поведението на Бойко Борисов, който предложи на Синята коалиция да се влее в редиците на ГЕРБ. Това е едно обединително предложение в стил  Саркози. От какво се страхуват сините, от загуба на идентичност, която те очевидно вече нямат. Защото ако имаха, ако бяха монолитна армия готова за бой, те за броени дни щяха да увлекат и да преструктурират „сбирнака” за какъвто подмолно те се опитват да ни представят ГЕРБ.

Това поведение напомня на центристката фреснка партия Модем бивша ЮДФ на Жискар Дестен, чийто шеф Франсуа Байру спечели значителен процент на президентските избори преди две години и можеше да се надява на министерски пост, но той реши да се опълчи срещу Саркози като си правеше тънки сметки за бъдещите президентски успехи. Така той загуби половината от партията си и остана на сухо явно за неопределено време, защото Европейските избори го изпратиха в тежък политически нок даун. Дани Кон Бендит, шефът на залените във Франция в диспут с Байру го нарече дребнав еснаф, който никога няма да стане президент на Франция. Величието на духа, нали така! А къде е величието на духа на Синята коалиция? Какво чака Костов та не падне на колене пред Бате Бойко? И тази поза за размисъл, да се въздигне духом и да опита да надскочи потеклото си, което му виси като камък на шията на удавник! Удавник в морето на Синята коалиция за щастието на България!