Ако българските гласоподаватели бяха руснаци можехме да разберем тяхната склонност да въртят барабана и на слука да натискат спусъка  на револвер опрян в слепоочието им. Но можем ли наистина да повярваме, че българските гласоподаватели са хазартни играчи. Ни най-малко.

Те просто искат да играят по техния начин. След като преди осем години направиха подобен изборен експеримент оценен като неуспешен, защо, пита се в задачата, на тези избори те го повториха. За да стане на тяхното, много ясно.

Но кое това „тяхното”?

Тяхното е: магическото, извънредното, изключителното, свръхестественото! Онова, в което никой не вярва, но се случва.

Ако нещата се случват с магическа пръчка, не утре, а вчера според мечтите на хора, огромното болшинство от които живеят не в миналия, а в по-миналия век, тогава може би ще разберете българската страст към руската политическа рулетка.

Българските гласоподаватели не вярват, че те самите могат да променят с нещо собствената си съдба.

Те са твърдо убедени, че някой може да го направи вместо тях.

Те не вярват в Бог, но вярват в провидението на съдбата.

Българските гласоподаватели имат месиански подход към изборите.

Как да преведем с прости думи всичко това. Само с една дума.

Мързел.

Духовната леност и физическият мързел са двете колони на българското политическо кредо. „Нищо не може да се промени! Така е тук в България!” са лозунгите с които лягат и стават българските гласоподаватели.

Да видим как функционира системата в западните демократични общества. Там гласоподавателите също са изправени пред не лек избор. Там също бъркат. Там политиците са също продажни и мамят. Но там има едно такова чудо, което се нарича Гражданско общество, което прави избора валиден. Ако грешката е голяма, гражданското общество реагира.

Без гражданско общество гарант на поетите политически ангажименти и противотежест на произвола всеки избор е лишен от смисъл.

Така че приятелчета избиратели, когото и да изберете бил той дявол или ангел, злокобен цар или голям юнак, той все едно ще ви дои до сто и едно и обратно. Защото го заслужавате. Защото ви мързи да се организирате в граждански сдружения които да защитават правата ви. Защото ви мързи да стачкувате, да манифестирате и да протестирате. Защото се страхувате да изказвате мнението си, защото се срамувате да искате, за да ви се даде.

Хайде сега, нали и така ви е добре. Много ви е. Или може би: малко ви е!