Вчера София беше разтресена от две бедствия: родно и природно. За предупреждение и сравнение. Слава на Бога, без жертви.

Природните бедствия са земетресения, градушки като яйце или три метра сняг. Те са атрибути на анонимната майка природа, срещу които превенция няма. Цивилизацията е изградила механизми за минимизиране на щетите и толкоз.

Родните бедствия имат конкретен, персонифициран източник в лицето на корумпирани некадърници от чиновническия и политически апарат. Те са предвидими и в някои случаи може да се сметне точно колко би струвало, за да не се случат.

Колко струва да се почистят деретата? А канализационните шахти? Колко са спечелили фирмите изсекли склоновете, които вече не задържат вода? А колко са прибрали тези, които са им го разрешили? Колко снегопочистващи машини не са купени с парите от Батко? Колко щеше да струва на бюджета унищожаването на старите боеприпаси, ако беше приета американската оферта за 42 милиона лева?...

Отговори има, виновни има, наказани няма и няма да има.

Вчерашните взривове на боеприпаси пулверизираха мита за реформираната ни по натовски стандарти армия. Признавам, че и аз се подведох по него и даже престанах да се дразня от кореместите чичковци с портфейли и униформи, които щъкат край Народния Театър. Щом стройните им западни колеги са са ги приели такива в НАТО, явно има защо.

Оказа се, че чичковците тихичко са ни готвели мащабно родно бедствие. Логично, Уотсън, тези тройни гуши и кореми не са от солдатски рацион, пък бил той и генералски.

Дано след Европа и НАТО да ни сложи под карантина за предотвратяване на родни бедствия.

От природните все някак ще се овардим.