Александър Градинаров

Световната финансова криза принуждава все повече международни компании да затварят вратите на своите филиали зад граница и да уволняват работниците си. Във Франция, заводите на Континентал и Катерпилар са в центъра на медийното внимание поради острата реакция от страна на уволнените. Динамиката на работническите бунтове в тези заводи поразява не само със синдикална закваска, но и с развихрено пролетарско насилие, за което сме чели само в книгите.

Работниците от заводите на Континентал и Катерпилар във Франция, окупираха съответните заводи и арестуваха директорите, които задържаха като заложници на своите финансови домогвания. Този работнически тероризъм беше порицан от правителството докато ултра левите партии във Франция започнаха да подклаждат тези бунтове разпалвайки класовата омраза в спомен на добрите стари времена на пролетарски произвол.

Актът да се вземе за заложник директорския екип на една фабрика е сам по себе си доказателство за умствена недостатъчност на извършителите, тъй като от управленските кадри на предприятието изобщо не зависи прекратяването на производството и уволняването на работниците. Дори терористите да опекат живи и да изядат директорите си, акционерите собственици едва ли биха променили решението си. Не защото не биха искали, ами защото просто нямат избор. Освен ако не искат и други филиали на съответната фирма да затворят врати по света. Но работниците естествено нехаят за това.

Желанието за насилие си остава желание за насилие, толкова присъщо на определени социални класи, че най-малкият повод е добре дошъл, за да го изразят както някога. Телевизионните репортажи показват как работници-терористи чупят компютри и унищожават работните си места. Подобно на силезийските и лионски тъкачи от преди 300 години, днешните пролетарии унищожават оръдията на труда, които до вчера ги хранеха.

Терористичните актове на задържане директорския екип на завод пред фалит започнаха да се превръщат едва ли не в мода във Франция. Мода на насилието, което за съжаление не води до разрешаване на конфликта. Страхът от бъдеща ескалация на този вандалски прийом е съвсем реален, затова засегнатите компании решиха да вземат контра мерки като подведат под съдебна отговорност виновниците.

Терористичният акт си остава терористичен акт, обявиха адвокатите на пострадалите компании. Ако успеят да осъдят виновниците, последните ще трябва да платят в размер на хиляди евро репарации за пораженията от героичните си подвизи.

Цялата тази проява на пролетарски тероризъм идва, за да покаже за пореден път, че не поради факта, че са останали без работа, а защото ненавиждат тези, които им я дават, пролетариите са готови на издевателства. Всички интервюта и репортажи демонстрират класовата им ненавист, сякаш не самите те, а собствениците и директорите са виновни за тяхната съдба. Като се има пред вид, че в продължение на година уволнените ще получават 80% от работната си заплата, което те смятат за неприемливо. Затова искат винаги още.

 В-к. Банкер