| Александър Градинаров пред в-к „Поглед” |
|
|
|
| Събота, 06 Юни 2009 12:35 | ||||
|
Александър Градинаров пред в-к "Поглед" 1. Какъв е вашия поглед като човек живеещ извън България и като издател и главен редактор на "Парижки вести" -вестникът на българите във Франция, върху обществената структура в страната ни, върху свободата на словото и отношението към тъй наречения електорат от управляващите властта? АГ: Големият проблем на България е липсата на гражданско общество, което е гарант и здрав разум срещу политически и всякакви други манипулации и изстъпления. Липсата на гражданско общество - носител на здрав разум позволява на управляващата класа да манипулира електората, тъй като хората са загубили оценъчната си система. По този начин избирателите се превръщат в жертви, те го чувстват, но не правят нищо, за да погледнат как функционират западните общества. В този смисъл свободата на словото в България е като крясък в бездната на безпринципността. Проблемът не е в това дали медиите ще разпространят или не някаква информация, проблемът е, че консуматорите на тази информация са неспособни да я оценят морално. Но дори ако я оценят като неприемлива, те не биха взели мерки да реагират публично срещу нея. Дори ако просто трябва да излязат вкупом на улицата и манифестират за своите права на граждани. 2. Имате ли поглед върху емигрантските общности по света и в частност българските? АГ: Българите по света живеят в работещи капиталистически граждански общества и знаят пределно добре как функционират те. Не можем да си затваряме очите пред чуждото нещастие с надеждата че на нас ще ни се размине. Отвлекли дете, пребили старец, затворили предприятие, експулсирали незаконно емигрант, съответните граждански асоциации реагират веднага. Българските общности по света както всички други общности рефлектират страната в която се намират. Българите в САЩ се държат като американци, във Франция като французи, но навсякъде по света си остават българи. Дори да се опитат да го забравят, винаги се намира някой да им го напомни. 3. Какво допринасят българските медии на място спрямо диаспорите А вашата "Парижки вести? АГ: Българските медии по света са трибуна за съответните диаспори. В Чикаго, в Лондон, в Париж или в Мадрид чрез вестниците емигрантите намират работа, квартира или забавления. Правна, медицинска помощ и какво ли не още. Вестниците са арбитър в конфликти, критик и следят за правилното функциониране общностите. Така че както във всички времена българските вестници по света са знаме на българския дух. Чрез българските медии се осъществява връзката с родината, с близките. Българските медии по света са като мост между България и диаспорите. 4. Вие като участник в най-новата партийна формация "Другата България" каква цел сте си поставили? АГ: Все още не съм участник в партия „Другата България”, но им симпатизирам, тъй като техните идеи ми харесват. Това е единствената партия, която не се бори за власт, а само за представителство в Парламента. Някой трябва да защитава правата и интересите на емигрантите били те в чужбина или завърнали се в България. Освен това Другата България си е поставила за цел да промоцира български лоби в различните страни, това от което България най-много се нуждае в момента. Така че това е партия която не се конкурира с другите политически партии, а апелира към национално единство, визия която отговаря на моите възгледи за просперитета на България. Моята цел като журналист и като председател на СБС Бъдеще е да популяризирам перспективите, които предлага партия Другата България, за да могат хората да направят верния избор. 5. Във вашето изказване по време на Международната среща на всебългарските медии по света вие настоявате да се разграничат емигрантите от юпитата. Какво точно имате предвид? АГ: Юпитата са поставени или избрани лица на "паричните потоци" от и за България...... В този смисъл негативния имидж на юпитата може да повлияе отрицателно на избирателите. Затова трябва да се направи ясно разграничаване между едните и другите. Макар че повтарям, така наречените юпита не са емигранти. Да не говорим, че днес думата емигрант губи смисъл в Европа. Европа е нашата нова стара родина и ние всички трябва да работим за нашия общ успех. 6. Как могат да се завърнат нашите специалисти ,които са в чужбина главно поради икономически причини, Тук непрекъснато се спори че ние се борим тук при лоши условия, докато тези отвън чакат да се промени и тогава може да се върнат. АГ: Всички емигранти напуснали отечеството си, били те неуспели или преуспели, всички до един, тайно или явно искат да се върнат в България, за да направят нещо за нея. Да променят нещо в България е голямо изкушение. Всички са врели и кипели в различни страни и са натрупали страхотен опит. Този опит и знания трябва да бъдат експлоатирани. Всички знаят че има доказани специалисти, те сигурно ще се съгласят да се върнат. Въпросът е само на каква цена? Каквато и да е тя, тя трябва да се плати в името на общия просперитет. Докато българите където и да са по света не узреят за истината, че трябва да се борят заедно с несгодите на живота, те ще живеят в мизерия. Емигрантите ще се върнат не защото положението в България се подобри, а защото това на запад се влоши, кризата е големият шанс за всички, нека го използваме! 7. С какво на първо време ще се заеме да решава партия „Другата България"? АГ: Потокът от емигранти обратно към България е грижа, с която настоящето правителство не иска да се ангажира. Човешка солидарност в труден момент, това е към което апелира Другата България днес. Правата на емигрантите трябва да бъдат гарантирани, партия Другата България се е нагърбила с тази нелека задача. Същевременно диаспорите по света трябва да е легитимират, първо за да се подобри животът на емигрантите, второ за да могат те активно да влияят в обществения и политически живот на съответните страни. Вие си спомняте закона за Здравните осигуровки ЗЗО. Този закон имаше цел да рекетира емигрантите да плащат осигурителни вноски в България, въпреки, че ползват медицински услуги в страните, където живеят. Благодарение на подписката организирана от нашия в-к „Будилник - Парижки вести", благодарение на нашите демонстрации по целия свят този закон беше премахнат. Така че проблемите за решаване са многобройни и разнообразни от държавен рекет през административни спънки, наследствени и реституционни проблеми и др. Но най-важният от всички проблеми е признаването на емигрантите от българската власт и от българското общество. Признанието на българската емиграция като достойна част от българската нация не само ще повиши нейния духовен капитал, но ще хвърли мост между метрополията и диаспорите. Връзка жизнено необходима днес повече от всякога. Емигрантската мечта за национално обединение може да се превърне в национална мечта, чийто двигател да стане „Другата България". 8. Какъв е лично вашия поглед и анализ относно последното ни място като член на Европейския съюз? АГ: Това последно място в голяма степен се дължи именно на липсата на жива връзка между диаспорите и Бъгария. Липсата на Българско лоби пречи на България да се промоцира, а държавните чиновници са некомпетентни и допринасят повече вреда. Това е другата голяма цел на партия „Другата България”, изграждане на лоби центрове в различните страни, от които лобицентрове България да получи подкрепа. Само с легитимиране на тези български лобита можем да очакваме лошия имидж на България да се промени и от последно място да заемем мястото, което ни се полага по достойнство. Интервюто взе: Савка Чолакова
|
||||












0 Comments