Ето пълният текст на статията „ДСБ инкубатор на политически зомбита” публикувана в „Монитор”.

Александър Градинаров

Ако се вгледате във водача на тази партия, веднага ще забележите сянката на отвъдното. Тази скелетична изпосталялост говори за проблеми със здравето. Какво го яде отвътре Костов? Амбиция, угризения? Обикновено българските политици за един мандат заприличват на угоени прасета, правило от което Костов не правеше изключение, но като падна от власт, той заприлича на смъртник. Ако преди 15 години Костов все още притежаваше охранения чар на герой от индийски филм, днес той все повече напомня на факир седнал върху остриетата на собствената си политическа недалновидност.

Но защо това мумийно мълчание у този, който всички дясно мислещи в България смятаха за спасител на отечеството?

Нека най-после кажем открито, това което от 8 години стискаме зад зъбите си с надежда, че ДСБ и неговият водач най-после ще си направят Mea Culpa и ще начертаят визия за бъдещето, за да застанем всички вкупом зад тях както някога. Крайно време е да разчистим тези Авгиеви обори. За осем години месото оголва костите и душата е готова да се прероди. Щом досега, Костов не намери нито доблестта нито куража да се извини, нима смятате, че ще се промени в бъдеще? След като за тези години неговият собствен антураж не го закла като стар вол на капището на партийния просперитет, ние свободните хора ли ще пазим псевдо-реномето на този изискан труп?

Какво направи Костов за тези години на „опозиция”? Той не само не призна грешките си, но дори не ги осъзна. Защо не потърси нови актьори за своята партия, за да я дари с нова енергия и я катапултира напред за нова конфронтация със силите на злото? В политическата история, много лидери са били поставяни на колене, но са имали куража да се оттеглят именно в името на просперитета на идеите си. Или защо мислите Стамболов се е оставил да го посекат насред София, ако не, за да се превърне в изкупителна жертва на олтара на хъшовското си кредо. Но затова първо трябва да си ампутиран от его-проблем, второ да притежаваш величието на световен политик. Вижте например бившият първи министър на Франция Едуар Баладюр, който след като загуби изборите за президент, застана в сянка и изтласка напред Саркози. Търси ли господин Костов през тези години в опозиция своя Саркози? Ни най-малко! Той предпочете да лежи  в своята политическа гробница тапицирана с огледала и да се радва на изтляващата си физиономия докато се превърна в изискан труп. Съвсем естествено, когато живеете с политически смъртник, щете не щете ще се превърнете в зомби. Точно това е днес ДСБ инкубатор за политически зомбита. Някакви властитутки и властитутковци, които наивно смятат че новия Политически бардак, ще има нужда от техните експертни услуги на стари жрици на креватната промоция! И тази група дърти красавици, които се възхищават в криви огледала на повяхналите си прелести, се надява да ни ги пробута отново, нищо старо на забравили, нищо ново не научили. Аз им предлагам да поднесат цветя на опакото на обелиска на Руски паметник, да прочетат епитафа на пиедестала и като медитират върху пирамидона на върха да се проникнат преходността на съществуването си и да прегърнат нетленността на подвига, чиито адепти те очевидно не са!

Симпатичните и интелигентни лица в ДСБ за съжаление се умножават по нула, след като се оставят да ги води човек, чийто духовни корени не надхвърлят ниските прослойки на българския фолклор. Иван Фолклорният син не може да надскочи прага на своето потекло. Още по-малко да срази материалистичната Ламя, чиято производна е самият той.

Кой е виновен за политическия и духовен бардак в България, за корупцията, за мафията, за вулгарността, простащината и ужасното отчаяние, което тресе българския народ? Кой ако не господин Костов, който благодарение на своята политическа слепота, допусна царот да вземе властта и да я опорочи в степен до превъзходност. Питайте когото и да е от собствения антураж на Костов и той ще ви повтори тези думи мот-а-мо. Истинският виновник за унищожаване на дясното пространство е Иван Костов! За какво да го кредитираме, за да продължава да се фантазира за политически аргумент? Неразбран поет на политическата посредственост. Докато ДСБ и СДС не изчезнат от политическият хоризонт, истинска десница няма да има в България. Накажете ги, Българи, веднъж завинаги, хвърлете на бунището тези трупове, които вярно вече не миришат, но отдавна вече не стават дори за паметници на вашата чиста политическа съвест.

Откъснете от сърцето си, тези малки сбръчкани спомени и погледнете с чиста необременена душа в бъдещето. Сърцето ми кърви като пиша тези редове, защото партията, която политически, идеологически и класово най-силно ми подхожда е именно ДСБ. Тези мутанти на цвета на българската буржоазия, чиито предци жертваха живота си за да отстояват своите мечти, днес не са готови дори публично да признаят своите грешки. Но, стига! Ударете чертата, забийте ножа до дъно в раната изрежете тумора на празните надежди.

Животът е пред вас, нови възможности се откриват, само трябва да гледате и оценявате вярно какво точно се случва. Откъде идва новата енергия, кой я носи? Ако ДСБ и СДС не влязат в Парламента, те ще се реорганизират. Това искаме от тях – да си посипят главите с пепел. Просешката тояга за момента им подхожда повече от маршалския жезъл. И тогава ако се освободят от егото си на изискани трупове и заработят за общото благо, може би ще постигнем нещо ново. Може би тогава ще имаме истинска дясна партия и двуполюсната система в България ще бъде възстановена. Ние искаме капитализмът в България да заработи, а това е възможно само при двуполюсна политическа система както е навсякъде по света.