Александър Градинаров

Пасков умря! Просто да не повярваш. Изглеждаше като едно вечно момче готово с едно намигане да се хване за чашката. Неизменен. Всъщност в това че е умрял няма нищо тъжно, това е съдбата на всеки. По-добре да си мъртъв писател, отколкото жив драскач.

Приживе му завиждаха, но този който го е познавал отблизо с всичките му трески за дялкане, не би могъл да отрече, че Вики Пасков притежаваше габарит на европейски писател. Болезнена чувствителност, остро чувство за хумор, иронично отношение към живота и готовност във всеки момент да прати всичко по дяволите. Което в края на краищата го сполетя. Голяма работа.

Калчев, с когото често пиеха заедно и, който никому не цепеше басма, но беше фин в преценките си за хората, веднъж каза следното, с което много точно описа феноменът Пасков: проблемите на драскачите са техни проблеми, проблемите на Виктор Пасков са проблемите на българската литература.

Предполагам, че сега двамата разпиват някъде там, въпреки всичките си грехове, успели са да се намерят докато един хубав ден и ние се присъединим към тях.

Представете си купона. Ще докарат партийни лидери и попове, за да го осветят гроба, после ще разпием, френските медии ще отразят събитието и ето ви реклама за цяла една нация. Какво по дяволите ще търси, трупът на Вики Пасков в България. Ще се обърне в гроба горкия, нищо чудно да вампиряса накрая.

Вики, който цял живот гледаше да е по-далече от милата ни родина, няма сега по зла ирония на съдбата да гние в български гробища. Орландовци? Какъв ужас! Къде повече ще му приляга да легне в Пер Лашез между Пруст, Балзак и Оскар Уайлд. Така поне служителите от БКЦП ще имат някаква заетост да ходят да поддържат гроба на Българския писател в Пер Лашез. Ето това съм сигурен, че би харесало на Вики. Виктор-Мария Пасков, под този псевдоним, който си беше избрал и му приляга, българският писател ще лежи навеки под мрамора в най-великото гробище на света. Гоце Седефчов, чиито речи Вики пишеше приживе, би могъл да се бръкне в джоба за честа и славата на държавата, която управлява. Разни ченгета и мастити издатели биха извадили по някой лев, ако им сечеше пипето. Защото един ден, те самите биха могли да бъдат погребани в Пер Лашез.

Но да не забравим най-важното, което увенчава края. Вики Пасков е герой от „Гробище за домашни любимци” на Стивън Кинг, което го обезсмъртява. Ето какво ми разказа той при последната ни среща в София преди няколко години. Вики, викам му, знаеш ли, че Стивън Кинг е използвал името ти в своята книга „Гробище…”. Да бе, вика, писах на Стивън да го питам. Е, и, какво ти отговори старият Кинг? Ами, покани ме да сме разпивали във вилата му в щата Мейн. И, ти какво, рекох, отиде ли? Отказах, много ясно! Виждал ли си двама луди и при това пияници да я карат заедно. Това е смърт, приятелю! Смърт е, Вики, точно така. Наздраве! Ти, който си на небето вече какво ти пука къде са те погребали в края на краищата.