ПВ: Проф. Цачевски, Министерството на външните работи публикува на 20 май списък на избирателните секции в чужбина за предстоящите избори за Европейски парламент. Смятате ли, че те са достатъчни, за да могат българите в чужбина да участват активно на изборите на 7 юни?

ВЦ: Оценката на партия „Другата България” е, че за българите в чужбина не са създадени необходимите условия, за да участват активно на изборите. В сравнение с предишните избори през май 2007 г., които бяха първите подобни избори, след като България стана член на ЕС, броят на избирателните секции в чужбина е увеличен незначително: от 38 на 51. Секции ще бъдат разкрити в 30 страни, от които 20 в държави членки на ЕС. Увеличаването на броя на секциите е главно в Испания – от една през 2007 г. на 12 за предстоящите избори. Но и там той е крайно недостатъчен като се има предвид, че в тази страна пребивават над 200 хиляди българи. Дори ако допуснем, че във всяка от разкритите секции гласува максимално възможния брой избиратели – 1000, което е малко вероятно, гласоподавателите ще бъдат общо по-малко от 10 % от българите в Испания.

ПВ: Какво е положението в други страни, където също живеят много българи?

ВЦ: По отношение на тях фактически се е запазил или има незначително увеличаване на броя на избирателните секции. Фрапиращ е случаят в Гърция, където ще бъдат отворени само две избирателни секции, а там пребивават около 250 хиляди българи. В Германия секциите също остават на равнището от 2007 г. – четири, а само броят на българските студенти там е около 11 хиляди. В Италия ще има едва две секции при живеещи там над 80 хиляди българи.

ПВ: Защо не са открити избирателни секции във всички страни членки на ЕС?

ВЦ: Необяснимо е, че в шест от общо 27 страни членки на ЕС – Финландия, Република Кипър, Литва, Латвия, Естония и Словения, няма да бъдат отворени избирателни секции. Положението е по-лошо в сравнение с изборите през 2007 г., когато българите можеха да гласуват в 21 страни от ЕС. Недоумяващо е защо не са открити избирателни секции в Кипър, където живеят над 3000 български граждани или Финландия – там броят им е над 1000. През 2007 г. в Словения също имаше избирателна секция, а сега няма.

Партия „Другата България” счита, че е недопустимо да няма избирателни секции дори в една страна от ЕС. Говорителят на Централната избирателна комисия А. Александров заяви, че причината да не бъдат разкрити избирателни секции в посочените страни е, че в необходимия срок не е било декларирано желание от поне 20 български граждани, което е условие за разкриването на секция. Нашата информация е, че повечето български посолства са проявили учудваща пасивност в това отношение. Как може да се обясни фактът, че няма да има избирателни секции дори в страни, където само броят на служителите в посолствата и техните семейства е напълно достатъчен това да бъде направено? 

Така че голям брой българи в чужбина  фактически ще бъдат възпрепятствани да упражнят своето право на глас. В това отношение те са поставени в дискриминационно положение в сравнение с българските граждани в България. Ще посоча само един факт. На територията на страната ще бъдат открити 11 626 избирателни секции. В същото време за живеещите в страните от ЕС български граждани, чиито брой по официални данни е над 500 000, а в действителност близо два пъти повече, ще има едва 39 избирателни секции.

ПВ: Как си обяснявате това поведение на ръководителите на българските дипломатически представители?

ВЦ: Единственото обяснение е, че очевидно те не желаят повече български граждани в чужбина да участват на изборите. Партия „Другата България” счита, че в това отношение българската държава е длъжник на тези българи. За тях трябва да бъдат създадени нормални условия за гласуване, и, което също много важно, те трябваше да бъдат своевременно и пълно информирани за промените в изборния закон, така че максимален брой от тях да бъдат не само улеснени, но и подпомогнати и стимулирани да отидат да гласуват.

Това специално се отнася за приетото от Народното събрание допълнение към Закона за изборите, съгласно което при изявено желание на поне 100 български граждани, трябва да бъде открита допълнителна избирателна секция по местоживеене. Това допълнение към Закона влезе в сила едва в началото на април, т. е. само месец и половина преди да изтече крайният срок за откриването на избирателни секции в чужбина. Фактически огромното мнозинство от българите не бяха информирани за този възможност и следователно не успяха да се възползват от нея.

ПВ: Каква избирателна активност сред българите в чужбина очаквате на предстоящите избори за Европейски парламент ?

ВЦ: Избирателната активност ще бъде много ниска. Съществува вероятност броят на гласувалите да бъде приблизително същият, а не е изключено дори по-малък в сравнение с евроизборите през 2007. Тогава пред избирателните урни се явиха малко повече от 4250 души, или по-малко от 1 % от общата численост на българите, които пребивават в страните членки на ЕС. Бих искал да напомня, че тогава избирателната активност в България бе 28.6 % или близо десет пъти по-висока. 

Със сигурност ситуацията ще се повтори и на предстоящите избори на 7 юни. Партия „Другата България” убедено счита, че това можеше да се избегне, ако българската държава бе създала действително нормални условия за гласуване на българите в чужбина. Освен разкриването на много повече избирателни секции, особено по местоживеене, необходимо бе да се въведе електронното гласуване по интернет. Това бе едно от основните предложения на партията и то е включено като една от приоритетните цели в нейната програма. За съжаление то не бе прието от Народното събрание и по този начин десетки хиляди български граждани, особено възрастните, болните, хората с увреждания и живеещите на отдалечени места от изборните секции, няма да могат да упражнят правото си на глас.

ПВ: Считате ли, че ниската изборна активност на българските граждани в чужбина ще се повтори на предстоящите парламентарни избори в началото на юли 2009 г.?

ВЦ: Да. Нашата прогноза е, че на тези избори вероятно ще участвуват не повече от 100 хиляди български граждани, които живеят в чужбина. За сведение ще посоча, че на последните избори през 2005 г. извън България са гласували около 77 хиляди българи. Това представляваше около 6.5 % от общия брой на българите в чужбина, които имат право да участват на парламентарните избори. В сравнение с общата численост на гласоподавателите на тогавашните парламентарни избори, броят на гласувалите българи в чужбина е бил около 2 %. За съжаление не очакваме, че на предстоящите избори положението ще бъде съществено променено.

Въпреки това партия „Другата България” отправи апел към всички българи в чужбина да участват активно на предстоящите избори. Ние призоваваме нашите сънародници да използват малкото оставащо време до крайния срок на вземането на решение от ЦИК за броя и мястото на избирателните секции, за да поискат да бъдат разкрити колкото е възможно повече секции. 

Изпълнителният съвет на партията е убеден, че в момента, когато страната ни е в икономическа криза, от особено значение е всеки български гражданин да упражни правото си на глас на изборите за 41-во Народно събрание. Трябва да изпратим в парламента онези личности, които ще бъдат полезни за бъдещето на страната ни. Всеки от нас носи в себе си частица от България. Важен е всеки глас, защото не държавата, от която много от нас са недоволни, а Родината ни се нуждае от нашата подкрепа.

Екип „Парижки вести”