Открито писмо до Атанас Чобанов 2

Александър Градинаров

Атанас Чобанов ми заяви, че иска да се разграничи от мен и от в-к „Парижки вести” като общ проект, чрез който могат да го свържат с мен, а това цапало имиджа му на неопетнен кандидат за депутат. Тъй като той все още не го прави публично, а на мен ми омръзна да чакам,  а освен това виждам, че той продължава да се рекламира като издател на в-к „Парижки вести”, реших да информирам широката публика.

В нашата съвместна работа с Атанас често имахме диаметрално противоположно становища, но винаги криво ляво намирахме консенсус. За мен това е превърна в упражнение по стил и едва ли не в елемент от личностното ми развитие. Чудесно е когато някой се запъва непрекъснато. Той заслужава внимание дори когато го прави като магаре на бързей.

За да виждате ясно, трябва да се ампутирате от егото си. За да се борите успешно с опонентите си, трябва да ги обичате. Черното и бялото, доброто и злото са динамично и диалектично свързани. Те са част от нас. И тъй в нашата съвместна работа с Атанас аз научих колко е важно да се вземат решения в екип. Две глави винаги ги мислят по-добре от една и т.н. Говоря за глави. Едноличните решения помпят егото, но те рано или късно ще ви вкарват там откъдето сте излезли.

Но можем ли да изповядваме демократични десни ценности, след като се опитваме да действаме авторитарно и заблуждаваме общественото мнение, че действаме от името на екип, в случаят екипът на „Парижки вести”, а всъщност действаме в името на лични интереси.

Още от самото начало Атанас Чобанов си позволяваше да използва моя авторитет и авторитета на вестника, който създадохме заедно, за да получи кредит на доверие в писанията си. Той атакуваше различни личности без да сме взели общо решение за подобни нападки. След което ме поставяше пред свършен факт като разчиташе на моята лоялност. Атанас Чобанов написа злостни текстове срещу Радослав Точев, срещу професор Витанов, срещу Божидар Томалевски, срещу Андрей Гюрковски и срещу много други. Нападките на предпоследната журналистическа среща в Мадрид срещу Максим Минчев бяха също негово дело. Интересно е, че Атанас Чобанов никога не застана очи в очи със своите опоненти, които така силно критикуваше. Той дори не ги познаваше или съвсем бегло.

Така Атанас подклаждаше раздори, докато аз получавах стрелите на засегнатите, които се изсипваха отгоре ми. Всичко това ме дразнеше и забавляваше.  Предизвикателствата са хубаво нещо, особено когато знаеш да инкасираш и отвръщаш на удари. Винаги можех да опровергая написаното от него, ако то вземеше недоброжелателна насока. И ето това време настъпи.

Заядливите писания на Атанас можеха да бъдат толерирани само в духа на една принципна позиция, а именно че вестник „Парижки вести” е независима медия призована да боде там, където най-много боли. Понякога си мислех, че Атанас се заяжда с този или онзи не от принципни позиции, а просто от ревност и от комплекси, докато не обяви, че се кандидатира за европейски депутат. Тогава стана ясно за всички, че това не е принципна позиция, а целенасочена предумишлена акция, манипулативна стратегия, ПР на бъдещия кандидат Чобанов. Колко жалко. Фанатикът на словото, злостният писач се оказа заинтересуван на дребно. Или… може би на едро?

Но тъй като на справедливостта е съдено да възтържествува, да видим как хитрата сврака се оказа с двата крака. „Парижки Вести” е трибуна, но от трамплин за депутат тя се превърна в камък на шията за бъдещия избраник Чобанов. Той побърза да пререже пъпната връв, на камъкът вече беше хвърлен! Не можеше да бъдеш едновременно зло куче и миропомазващ чичко.
Всяка монета има две страни, ножът има две остриета, тоягата два края, медалът обратна страна. Интересно е, че Атанас прави именно това в което най-често обвинява своите опоненти, той се представя за това, което не е! И преди и сега, той никога не е бил издател на  в-к „Парижки вести”, но продължава да го твърди и то в отговорни вестници като „Капитал” от 16-22 май 2009. Какво да кажем повече? Съдете сами!

Колелото на Фортуна се върти, но да видим кои са нейните любимци в тази игра. Във всички случаи след всичко казано дотук, ще олекне на всички. Вече няма никаква опасност да сбъркат Атанас Чобанов с мен, нито неговите идеи с моите. Всички знаят кой е той, всички знаят кой съм аз. На добър час!