Александър Градинаров представя:

Г-жа Гергана Паси, министър по Европейските въпроси

Това е третото интервю, което правим с министър Гергана Паси и тъй като от предходното интервю остана един висящ въпрос, бих искал да започна с него. И така последният въпрос, стана първи.

АГ: Във всички развити държави, еврейските диаспори са многобройни и водещи. Българските евреи бяха изгонени от България преди 50 години, не е ли крайно време обществеността и държавата да се ангажират с връщането им в името на националния просперитет? Сега Гергана, когато вече сте еврейска снаха може би ще ви бъде по-лесно да отговорите на този въпрос? Може ли вашият личен избор да послужи за пример на българите в тяхното личностно развитие?

ГП: Личният пример винаги е важен, но като човек демократ не бих обвързала нещата с националност, вероизповедание или пол. Българската държава направи истински сериозни стъпки, включително официални, за своеобразно примиряване с грешките на миналото и отдаване на респект към пострадалите от тези грешки. Никой днешен политик не може да компенсира решенията на миналите политици. Би ми се искало България да развие себе си като страна с привлекателен, европейски стандарт на живот, тогава всеки с български корени и известен авантюризъм /в добрия смисъл на думата!/ би могъл да пожелае да се завърне. Винаги съм била против да се извеждат някакви привилегировани трасета, за когото и да било. Вярвам в личния избор.

АГ: Не отдавна Българското правителство лансира апел към Европейският съюз за вкарване на западни експерти в българската администрация. Само че европейците си измиха ръцете по Пилат Понтийската схема. Ако този апел е искрен, какво пречи да се наемат частни организми за разправа с корупцията и престъпността. Смятате ли, че правителството трябва да се обърне към частни или държавни западни фирми? Каквато е например комисията на прокурор Ева Жоли в Норвегия? Не смятате ли, че в Израел също има специалисти, които след като се справят с палестински терористи ще могат да се справят с български гангстери? Имате ли идея кой би могъл да се заеме с тази работа?

ГП: Израел и сега помага на българското МВР, доколкото ми е известно. Тази помощ е също толкова ценна, колкото помощта на всеки един наш партньор – Америка, Франция, Германия, Холандия. Ще се съгласите с мен, вие също сте българин, имаме някакъв уклон, недоизживян инстинкт да обругаваме много от идеите си на първо четене. Спомням си, по време на правителството на НДСВ поканихме английската “Краун ейджънтс” да ни помогнат да реорганизираме митниците. От една страна като подготовка за членството, от друга като въвеждане на изпитани антикорупционни практики. Беше невероятен вой, вестниците извадиха секретни стенограми от обсъждането на този договор. Е, сега от дистанцията на времето и на постигнатото като резултат оценката за него е напълно положителна. Давам примера, за да заявя привързаността си към конкретните и прагматични идеи. Не към идеите “по принцип”. И сега 130 евроексперти помагат на българската администрация. Правят го анонимно и, ако реализираме успехи, те са на сметката на българската администрация. Това е нормална конвергенция. Шаблон, който да предопределя някаква бройка от европейски експерти, които да дойдат тук и да поемат юздите в по-тежките ресори – това не изпълва с доверие общественото мнение, непрекъснато се появяват данни за това.

АГ: Ако си представим метафорично, че България е в положението на мексиканското село ограбвано от бандити във филма „Великолепната седморка”. Смятате ли, че ако една частна фирма се наеме да очисти страната от Мафията, тя ще получи обществена подкрепа? Може ли това да се превърне в национална кауза? Достатъчно е да се назове цената и срока, след което да се обяви национална подписка за събиране на средства. Всеки би бил горд да даде по 5 лева за тази велика мисия? Медийният ефект от подобна акция би бил планетарен. Как мислите?

ГП: Знаете ли, би било просто като 2 и 2, ако с по 5 лева и романтичен спомен от филм можем да преборим бандитите. Има две задължителни неща, за да обикнеш една страна и да можеш да й бъдеш полезен – да я познаваш и да я познаваш. Това включва да имаш опит от ежедневието в нея, да говориш езика, да знаеш цените в кварталния гастроном, да познаваш обществения транспорт, цените на такситата, манталитета на учителките в началния курс, да знаеш поне в последните 10 години какво хората са преживели и какво политиците са изговорили. Сложно е. Можеш да кацнеш на летището, да си купиш къща и да заживееш навсякъде в България, а след това да я поемаш във времето със скорост “на час по лъжичка”. Но ако трябва да вложиш квалификацията за бързо решение в конкретна област, не е възможно само да свалиш обувките си пред вратата. Сега имаме остра нужда да сменим, поне малко, една трайна българска традиция – знаете, възпитавани сме в годините да се учим от грешките си. Според мен трябва да можем да се учим от успехите си, фатално важно е да изработим тази координатна система за живот. Комплексарско е както да не приемаш по-големия опит, така и да неглижираш собствения си опит.

АГ: Ние мислехме, че министър Соломон Паси ще бъде българският Никола Саркози, той обаче, като че ли загърби тази роля. Сега обаче когато вие сте до него, той може би ще получи нова мотивация. Вие сте по-красива и по-умна от Карла Бруни, а знаем, че зад всеки велик мъж стои велика жена. Какви са политическите амбиции на двойката Гергана-Соломон Паси?

ГП: Хм, няма да коментирам първата част на въпроса Ви, приемам го като лично мнение. Може би ще Ви учудя, но личните амбиции със Соломон Паси са ми по-важни от политическата кариера, която сме натрупали и развили и двамата. Но, ще е честно да кажа, че държа на всяка постигната крачка в политиката, както държи и Соломон. Убедена съм, че обществото има нужда от политици, които, освен диплома и житейски опит, имат визия, стоят цветно, можеш да ги различиш сред цял площад хора, предлагат качествени решения, могат да издържат в дълги битки, виждат по-далече от следващата неделя. Нещо такова. И, ако по някакъв начин “двойката Гергана и Соломон Паси” се докосва до този модел, ще съм удовлетворена.

АГ: Саркози лансираше идеята за Позитивна Дискриминация, която не доби плът. Какво ще кажете за едно Позитивно Преразпределение (като вариант на дискриминация) в България? В момента интересите на най-богатите и най-бедните съвпадат. Липсата на средна класа и гражданско общество обрича България. Могат ли богатите и бедните да бъдат изкупителна жертва на олтара на средната класа, която навсякъде по света издържа съответните държави?

ГП: Никак не си падам по търсенето на изкупителни жертви, не бих свързала “дискриминация” с “позитивна”. Винаги ще има бедни и богати, това е естественото неравенство, равенството по отношение на закона и правилата селектира средната класа. Мисля, че в България средната класа започна да се оформя в последните 5 години, мисля, че кризата ще е лакмус за това доколко здрави са корените й. Знам, че сега не сме 2008-ма, но точно преди година излязоха данни, че българите са оставяли всеки ден от Великденските празници по 1 милион евро само в съседна Гърция, където са почивали. Това не бяха хората с яхти и Бентли-та, а именно нормалните семейства от средната класа. В момента според мен интересите на всички класи съвпадат – да преживеем кризата без масови рани, а хората, които са разпрострели живеенето си твърде широко, да усетят трудности.

АГ: По времето на управлението на НДСВ, бяха лансирани международните журналистически срещи и беше отправен апел към емигрантите да гласуват. Как виждате използването на емигрантския потенциал за тези избори? НДСВ готви ли се да разшири емигрантското участие в редиците си?

ГП: НДСВ винаги се е отнасяла към българската емигрантска общност с особена симпатия. Може би защото част от нас са преживели част от живота си като емигранти…Международните журналистически срещи и в момента се случват, в края на май предстои поредната във Варна и Бургас. Всяка партия, НДСВ със сигурност, би била респектирана повече българи, независимо от адресната си регистрация, да имат желание да работят за нейните каузи и политики.

АГ: Какво е отношението ви към емигрантската партия „Другата България”? Смятате ли, че това е една добра инициатива? Виждате ли евентуален партньор в тази партия?

ГП: Отношението ми е реално – партиите заявяват себе си, проверяват се на избори, състезават се за симпатизанти. Бих поразсъждавала по въпроса за “другата” България, защото тя изглежда различно в очите на хората примерно от София и от близкия Костинброд, както сигурно изглежда различно от Париж и от далечната Джакарта. Като страна-член на Европейския съюз, България има нужда от всеки свой мозък, от всеки български успех, както и от всеки, който би се нарекъл партньор и би работил партньорски за развитието й именно като европейска страна. Но си мисля, че е честно партиите, които се състезават за българския парламент, да са от хора, които всяка сутрин виждат Витоша или Янтра, правят срещи с приятели на Попа и в събота се отправят към Троянския Балкан или към Синеморец. Близостта формира ангажираност, важно е.

АГ: Какво ще правите Гергана, ако не ви изберат за народен представител? Ще се върнете ли към професията си? Ще пътувате? Или вашата политическа мисия не е свършила, Вие имате неща за довършване, искате да служите на нацията? А щом искате силно нещо, то винаги се случва, така ли е?

ГП: Каузите са по-големи от постовете. Винаги. Човек може да отстоява кауза независимо от позицията, на която е в момента. Може да е министър, може да бизнесмен, може да е щастлива жена. Не знам какво е работа за довършване, работата никога не свършва, пък и винаги можеш да направиш нещата по-добри.